Да победиш S&P 500 не е целта
Ако S&P 500 исторически изпреварва повечето активно управлявани фондове след такси, защо изобщо да търсим нещо по-сложно? Това е напълно разумен въпрос, но той пропуска нещо важно
Мирослав Запорожанов
2026-08-24
Един от най-силните аргументи срещу професионалното управление звучи приблизително така:
„Повечето фондове след такси не бият S&P 500. Значи защо да плащам на някого? Купувам си индекса, добавям няколко качествени растежни компании и/или малко Bitcoin и приключвам.“
И нека започнем честно - този аргумент има сериозна статистическа подкрепа.
През 2025 г. например 79% от активно управляваните американски large-cap фондове изостават от S&P 500. При институционалните портфейли дългосрочната картина също не е особено добра - за десетгодишния период до края на 2025 г. поне 80% от активните стратегии инвестирани в акции, в различните им формати, не успяват да победят съответния си индекс след такси.
Значи ли обаче това, че всеки инвеститор трябва просто да държи 100% S&P 500?
Не. И това е защото тук смесваме две напълно различни задачи:
Натрупването на богатство и запазването на богатство.
А те изискват различни умения.
Най-високата доходност не винаги означава най-добрия портфейл
Представете си два портфейла.
Портфейл А прави средно 10% годишно, но в лош период, заради високата си волатилност, може да падне с 50%.
Портфейл Б прави 8%, но най-големият му спад е 18%.
Кой от двата е по-добрият?
Ако сте на 25 години, имате стабилен доход и инвестирате по 500 евро месечно, първият може да е напълно разумен избор.
Ако обаче сте на 55 години и разполагате с 1 млн. евро, от които след пет години трябва да започнете да живеете?
Тогава отговорът вече не е толкова очевиден.
Професионалният инвеститор не гледа само:
„Колко спечелих?“
Гледа:
„Колко риск поех, колко дълбоко можех да падна и какъв беше пътя до този резултат? Дали трябваше да преживея няколко спада от по 40-50%, които ми отнемаха години възстановяване или пътя ми беше по-плавен.“
Точно затова професионалният свят използва показатели за риск като Sharpe, Sortino, Calmar, волатилност и максимален спад. Не защото доходността няма значение, а защото доходност без информация за риска е половината от картината.
В крайна сметка има значение дали за постигането на 100% доходност сме рискували 50% или 10%.
„Аз ще издържа -50%. Даже ще купувам още.“
Това е един от най-честите аргументи, които чувам. Особено от по-млади инвеститори.
„Аз съм във фаза на акумулация. Ако пазарът падне с 50%, ще е супер. Просто ще продължа да купувам.“
Възможно е да сте прави, но има няколко неприятни подробности.
Първата е, че -50% не е някаква природна граница на пазара.
При голямата финансова криза от 2008 г. S&P 500 губи около 56.8% от върха през 2007 г. до дъното през март 2009 г.
След технологичния балон Nasdaq-100 пада с над 80% между 2000 и 2002 г.
Ако портфейлът ви падне с 50%, са нужни +100%, само за да се върнете в началната точка. След -70% са нужни +233%. След -80% цифрата е вече +400%. Това вече не е просто „волатилност“. Това е събитие, което може да промени цялата ви финансова траектория.
И кой каза, че точно тогава ще имате пари да купувате?
Това е другата част, която често се пропуска.
Големите борсови сривове обикновено не се случват във вакуум. Те могат да бъдат придружени от:
· рецесия;
· съкращения;
· по-ниски бонуси;
· намалени приходи на бизнеса;
· по-труден кредит;
· несигурност за бъдещите доходи.
Тоест точно когато S&P 500 е на -50% и изглежда „страхотна възможност“, може да откриете, че свободният ви капитал е много по-малък, отколкото сте си представяли в симулацията.
А ако сте предприемач, проблемът може да бъде още по-голям. Вашият бизнес може да се влошава по същото време, когато портфейлът ви пада. Изведнъж и двата ви основни източника на богатство се движат в една посока.
Надолу.
Пазарът няма задължение да се възстанови точно когато на вас ви е удобно
Много инвеститори си казват:
„Имам дълъг хоризонт.“
Хоризонтът обаче не е фиксирана характеристика на портфейла. Той е част от живота ви. Може да планирате пенсиониране. Може да ви потрябва капитал за бизнес. Може да трябва да помогнете на децата си. Може здравословна или семейна ситуация да промени плановете ви. Особено опасен е спадът в началото на пенсионирането.
Vanguard описва точно този sequence-of-returns risk- ако голяма загуба дойде в началото на периода, в който теглите средства, вие продавате активи на ниски цени и оставяте по-малко капитал, който да участва в последващото възстановяване.
Това може трайно да увреди портфейла, дори ако дългосрочната средна доходност впоследствие изглежда добра.
С други думи:
Не е достатъчно пазарът някога да се възстанови. Трябва и вие да можете да го дочакате.
Натрупването на богатство и запазването му са две различни игри
Когато сте млади и имате малък портфейл от няколко хиляди евро, вашият най-голям актив често не са инвестициите. Това е бъдещият ви доход.
Ако имате 50 000 евро портфейл, но предстоят още 30 години работа, бъдещият ви човешки капитал може да струва многократно повече. Затова големите спадове са болезнени, но могат да бъдат поносими.
При човек с 10 млн. евро ситуацията е различна. Той вече не трябва само да превръща капитала си в нещо по-голямо. Трябва да не позволи на една криза да върне семейството му десетилетия назад.
И тук асиметрията става много важна. Ако 10 млн. станат 14 млн., животът ви вероятно не се променя драматично.
Ако станат 4 млн., може да се промени.
Колкото повече богатство сте натрупали, толкова по-важно става не само колко можете да спечелите, а колко можете да си позволите да загубите.
Точно затова натрупването и запазването на капитала изискват различно мислене.
"А ако още не съм богат? Не мога ли просто да купя MSCI World или S&P 500 и да забравя?"
Да, можете и за много хора това дори може да бъде най-разумният избор.
Ако сте на 30 години, имате стабилна работа, инвестирате редовно, не планирате да използвате парите през следващите 20 години и нямате никакво желание инвестирането да се превръща във втора професия, един евтин глобален ETF може да бъде отлична основа.
Не е необходимо всеки инвеститор да анализира компании. Не е необходимо всеки да избира активни фондове. И със сигурност не е необходимо всеки да прекарва уикендите си в четене на отчети и опити да прогнозира икономиката.
Но тук има една важна разлика - простият инвестиционен процес не означава липса на инвестиционни знания.
Ако държите 100% акции чрез MSCI World или S&P 500, вие не сте премахнали риска.
Просто сте решили кой риск сте готови да приемете.
Например трябва да знаете, че глобалният индекс от акции може да загуби десетки проценти. Трябва да сте подготвени за години, в които портфолиото ви ще показва сума значително под тази, която сте внесли. Трябва да знаете какво ще направите, ако това съвпадне с рецесия, загуба на работа или необходимост от капитал.
Най-лошият момент да откриете собствения си риск толеранс е след като портфейлът вече е паднал с 50% и трябва да сменяте работа.
Има и още нещо. Вашият инвестиционен проблем няма да остане същият завинаги.
На 30 може да имате 30 000 евро и 30 години бъдещи доходи пред себе си. На 50 може да имате 1 млн. евро и само десетилетие до момента, в който ще започнете да използвате капитала.
Стратегия, която е била напълно разумна в първия момент, не е задължително да бъде оптимална във втория. Затова образованието не е необходимо, за да можете непременно да избирате повече инвестиции.
Образованието е необходимо, за да разбирате кога простото решение вече не решава проблема, който имате.
Не е необходимо всеки да бъде професионален инвеститор, но всеки трябва да разбира какъв риск е решил да не управлява.
Европейският инвеститор има и още един риск, който лесно може да забравви - долара
Тук има особено интересна заблуда сред европейските инвеститори.
През последните приблизително 18 години американските активи се представят изключително силно, а доларът като цяло се засилва спрямо еврото.
През 2008 г. едно евро се разменя за около 1.57 долара.
През август 2026 г. курсът е около 1.17 долара за евро. Тоест за европейски инвеститор доларовата експозиция е добавяла допълнителен попътен вятър към представянето на американските инвестиции.
Но е важно да сме точни - доларът не е „растял само нагоре“. През 2016 и 2017 г. например еврото първо силно отслабва, а след в рамките на малко над година поскъпва с близо 20% спрямо долара. Валутите също преминават през цикли.
За инвеститор, който измерва богатството си в евро, това има огромно значение.
Представете си, че S&P 500 поскъпне с 10% в долари, но през същата година доларът поевтинее с 15% спрямо еврото.
Вашата доходност в евро вече няма да бъде +10%. Валутното движение може да изяде цялата печалба и дори да ви остави на загуба във валутата, от която ще харчите.
Разбира се, обратното също е вярно. Когато доларът поскъпва, европейският инвеститор получава допълнителна доходност, без американските акции да са направили нищо повече.
Точно това прави последните години опасни като учител.
Инвеститорът може да погледне назад и да заключи:
„Защо изобщо бих хеджирал долара? Валутната експозиция само ми помага.“
Но това е същият проблем, който виждаме навсякъде в инвестирането:
превръщаме последния режим в очакване за бъдещето.
Няма икономически закон, според който доларът трябва постоянно да се засилва спрямо еврото.
И още по-важно, когато купувате американски акции без валутна застраховка (т.н. хедж), вие всъщност вземате две решения едновременно:
- вярвам в американските компании;
- приемам и риска от движението EUR/USD.
Първото може да е напълно съзнателно. Второто често остава почти невидимо.
Това не означава, че всеки европейски инвеститор трябва винаги да хеджира валутата. При акции и много дълъг хоризонт има добри аргументи и за нехеджирана експозиция, а самото хеджиране има цена и не премахва всички рискове.
Но професионалният подход започва от това да знаете, че рискът съществува.
А не от:
„Последните 18 години това беше добре за мен, значи няма защо да мисля за него.“
Точно това е разликата между пасивното инвестиране като съзнателен избор и пасивното инвестиране като липса на избор.
Ако S&P 500 е достатъчен за натрупване на капитал, защо най-богатите хора не държат само S&P 500?
Това е интересният практически тест.
Най-богатите семейства в света със сигурност знаят какво е S&P 500. Знаят и колко ниски са таксите на ETF-ите. И все пак портфейлите им изглеждат много различно.
В глобалното проучване на Goldman Sachs от 2025 г. сред 245 family offices (фирми създадени от богати хора, за да управляват богатството им)средната алокация е:
· 31% публични акции (индивидуални компании и ETF-и);
· 21% във фондове за частен капитал (private equity);
· 11% недвижими имоти;
· 6% хедж фондове;
· 4% частен кредит;
· 11% облигации;
· 12% кеш.
Общо около 42% са в алтернативни инвестиции.
Инвестиционната банка UBS открива сходна картина – т.н. family offices държат приблизително 44% в алтернативни активи, а развиващите се пазари на частен дълг, инфраструктура и други източници на доходност продължават да се използват наред с публичните акции.
Това не означава, че всяка тяхна инвестиция е добра и определено не означава, че всеки хедж фонд си заслужава таксите, но пък показва нещо важно:
Хората, чиято основна задача вече е запазването на огромно богатство, рядко решават проблема с един-единствен източник на доходност.
Защо?
Защото те не оптимизират само средногодишната доходност (т.н. CAGR). Те оптимизират устойчивостта на цялото богатство.
И тук има още една особеност. Много от най-богатите хора вече имат огромна концентрация в собствен бизнес.
Предприемач с компания за 100 млн. евро вече е силно изложен на:
· икономическия цикъл;
· потреблението;
· лихвите;
· кредитирането;
· политическия риск;
· конкретната индустрия.
Ако след това инвестира и целия си ликвиден капитал в S&P 500 и Nasdaq, може би не диверсифицира. Може просто да добавя още от същия риск.
При голяма рецесия бизнесът му може да губи клиенти, оценката на компанията да пада и едновременно с това портфейлът му да губи 40%.
Точно затова професионалният въпрос е:
„Какво мога да притежавам, което не зависи от същите неща, от които вече зависи бизнесът ми?“
Не всяка стратегия трябва да побеждава S&P 500 Това е може би най-голямото концептуално объркване.
Managed futures стратегията не трябва непременно да побеждава S&P 500. Market-neutral фондът също. Long-volatility стратегията още по-малко.
Те имат друга задача.
Представете си портфейл, който съдържа:
· акции - печелят от растежа на бизнеса;
· managed futures - могат да следват трендове нагоре и надолу в акции, облигации, валути, крипто и суровини;
· market-neutral стратегии - печелят от разликата между добри и лоши активи, а не непременно от ръста на пазара;
· short стратегии - могат да печелят от устойчив спад;
· long-volatility или tail-risk стратегии - могат да печелят именно когато пазарният стрес експлодира;
· краткосрочни облигации и кеш - дават ликвидност и работят по-добре в някои икономически режими.
Няма никакъв смисъл всяка една от тези части да се сравнява поотделно със S&P 500.
„Да твърдим, че една по-защитна стратегия е безсмислена, защото не бие S&P 500, е като да кажем, че спирачките са безполезни, защото не правят колата по-бърза.“
Да, но не затова колата има спирачки.
„Но фондовете не бият индекса“
Това възражение остава валидно.
Повечето активни фондове в акции наистина не побеждават индекса след разходи. Данните на SPIVA са брутално ясни по този въпрос.
Но от това не следва:
„Следователно всяко професионално управление е безсмислено.“
Следва:
„Не трябва да плащате високи такси на някого само за да ви даде по-лоша версия на S&P 500.“
Това е огромна разлика.
Ако един фонд има същата експозиция към пазара, същите спадове и по-ниска доходност след такси - защо ви е?
Но ако стратегията предоставя различен източник на доходност (т.н return stream), ниска корелация, по-малки спадове или положителна доходност в режими, когато акциите страдат, тогава вече трябва да оценяваме какво прави тя за целия портфейл.
Не дали сама по себе си бие индекса.
Доходността трябва да се измерва спрямо риска
Представете си отново двете порфолиа от началото.
Портфейл А - 10% средна доходност при 25% волатилност.
Портфейл Б - 8% доходност при 12.5% волатилност (риск).
Погледнати само през доходността, А печели. Но професионалният инвеститор вижда друго.
Портфейл Б генерира много повече доходност спрямо количеството риск, което поема.
И в някои случаи експозицията към нея може да бъде увеличена, докато рискът остане приемлив, а тогава доходността на единица риск спрямо портфейл А да е по-висока.
Това е причината професионалният свят да обръща толкова внимание на риск-претеглената доходност (т.н. risk-adjusted return или RAR).
Не защото професионалистите не искат висока доходност. А защото разбират, че има огромна разлика между:
8% доходност, постигната стабилно,
и
10% доходност, постигната след –60% по пътя и 8 години възстановяване до най-високата стойност на портфейла.
Губещите години имат значение
Професионалното управление не цели задължително всяка година да бъде положителна. Това би било нереалистично, но има огромна стойност в ограничаването на големите отрицателни години.
Да разгледаме 2008 г.
S&P 500 губи приблизително 37% за календарната година. S&P 500 Low Volatility Index в ретроспективния анализ на S&P губи около 21.4%.
И двете стратегии губят, но математиката след това е много различна.
След –37% са нужни около +59%, за да се върнете до началото. След –21% са нужни около +27%.
Това е причината контролът на спадовете да не е просто въпрос на комфорт. Той променя натрупването, защото по-малкия спад изисква по-малка доходност, за пълното възстановяване.
Една от най-ценните характеристики на добрия портфейл не е колко впечатляващи са най-добрите му години, а колко малко щети причиняват най-лошите и колко бързо се възстановява до най-високата си стойност.
А бъдещето може да бъде много по-различно от миналото
И тук стигаме до нещо, което според мен инвеститорите подценяват.
AI може да се окаже една от най-положителните технологии в човешката история.
Може да увеличи производителността, да създаде нови компании и огромно количество богатство, но ние все още не знаем как точно ще промени:
· труда;
· заетостта;
· доходите;
· социалните системи;
· данъците;
· образованието;
· съществуващите бизнес модели.
Това ще се случва в свят, който вече има други структурни проблеми.
IMF оценява глобалния държавен дълг на почти 94% от световния БВП през 2025 г. и очаква при текущата траектория той да достигне 100% до 2029 г.
В същото време OECD предупреждава, че застаряването на населението увеличава натиска върху пенсионните и публичните системи; около две трети от държавите в OECD вече имат законово предвидено допълнително увеличение на нормалната пенсионна възраст.
Как ще реагират обществата, ако AI едновременно повиши производителността, но разруши милиони традиционни работни места?
Не знаем.
Как ще реагират политиците?
Не знаем.
Как ще реагира 65-годишно население, ако бъде казано:
„Пазарът е паднал с 60%, но не се притеснявайте - просто работете още десет години.“
Също не знаем.
Не ме разбирайте погрешно…Това не е прогноза за катастрофа.
Това е аргумент срещу прекомерната увереност.
Поведението на бъдещето не е известно. Поведението на тълпата още по-малко.
Арогантността не е да инвестираш в S&P 500
Да държите само широко диверсифициран ETF върху акции може да бъде напълно рационално решение - особено във фазата на натрупване. Това е инвестиционна стратегия със специфични рискове, а не универсален отговор за целия живот. Особено ако:
· имате много дълъг хоризонт;
· не ви трябва капиталът;
· можете да издържите големи спадове;
· разполагате със стабилен доход;
· и разбирате реалния риск.
Арогантността започва, когато приемем, че знаем нещо, което всъщност не знаем.
· Че следващият голям спад ще бъде около –50%.
· Че ще се възстанови бързо (за няколко години).
· Че точно тогава ще имаме работа и свободни средства да купуваме.
· Че никога няма да ни потрябва капиталът.
· Че следващите 30 години ще приличат достатъчно на предишните 30.
· Че рискове, които не сме виждали лично, не съществуват (б.а. липсата на доказателства не е доказателство за липси!)
Професионалното управление започва с противоположното изречение:
„Не знам какво ще стане.“
Затова диверсифицирам.
Професионалното правило
Целта на професионалния инвеститор не е непременно да побеждава S&P 500 във всяка година или дори във всеки дълъг период.
Целта е по-широка.
Да управлява несигурността около възможните резултати.
· Колко може да спечели портфейлът?
· Колко може да загуби?
· Колко дълго може да остане под вода?
· Какво става, ако кризата дойде в най-неподходящия момент?
· Какво в портфейла работи, ако основният източник на доходност спре да работи?
Това е причината професионалните портфейли да търсят различни източници на доходност (return streams), различни рискови премии, различни стратегии и различни източници на алфа.
Не защото S&P 500 е лош, а защото бъдещето не е равно на миналото на S&P 500.
Натрупването на богатство и запазването му са две различни игри.
В първата можете да си позволите концентрация, агресивност и време. Във втората вече имате нещо, което си заслужава да бъде защитено. И точно затова най-богатите инвеститори рядко питат само:
„Как да получа още 2% доходност?“
Те питат:
„Как да не позволя една грешна пътека на бъдещето да унищожи това, което вече съм изградил за последните 20-30 години?“
Професионалистът не максимизира само средната доходност.
Той управлява целия диапазон от възможни резултати - така че капиталът да остане в играта достатъчно дълго, за да може доходността изобщо да има значение.
С Уважение,
Мирослав Запорожанов
Портфолио мениджър на InvestPRO Dynamic Alpha
П.П. Ако търсиш готови систематични стратегии, които да следваш, виж TraderPRO - над 300 инвеститори вече ги следват.
Ако искаш лична инвестиционна стратегия, изградена според твоя капитал, цели и отношение към риска, виж повече тук или запази 15 минутно демо - вече сме помогнали на над 200 инвеститори.
А ако предпочиташ професионално управляван борсово търгуван инвестиционен продукт, който можеш да закупиш и продадеш по всяко време през Interactive Brokers, разгледай InvestPRO Dynamic Alpha