В социалните мрежи е лесно да откриете човек, който е спечелил 100% от Nvidia, Tesla, Palantir или някоя малка компания, превърнала се в пазарна сензация. Достатъчно е само да зададете въпроса в някоя Facebook група и за часове ще получите десетки коментари с доказателства, че си струва да инвестирате в индивидуални акции.

Ще видите графиката. Печалбата. Скриншота от брокерската сметка. Увереното обяснение защо даденият инвеститор е избрал акцията и как успехът му е бил напълно логичен – оценки от анализатори, графика, сентимент на пазара и т.н.

Това, което почти никога няма да видите, са останалите позиции на тези инвеститори.

Няма да видите акциите, които същият този човек е купил и които са паднали със 70%-80%. Компаниите, които е продал точно преди ръста. Прогнозите, които е изтрил. Големите спадове на портфейла му, за които е будувал…

Не защото непременно се опитва да ви измами и подведе, а защото често просто го е срам да си признае, че и той прави скъпи грешки.

Социалните мрежи не показват цялото разпределение на резултатите

Алекс вижда пост на инвеститор, който споделя, че е открил три от най-бързо растящите акции през последните години.

Видеото има стотици хиляди гледания. Заглавието обещава да разкрие „как мислят големите победители“. Коментарите са пълни с възхищение.

Алекс започва да изучава метода му.

Той не пита колко други акции е препоръчал. Не знае колко загубени позиции са били продадени, изтрити или премълчани. Не знае дали успехът е изключение сред десетки и стотици опити.

Вижда само положителния екстремум.

И го приема за типичен резултат.

Социалните мрежи не са произволна извадка от реалността. Информацията пътува най-бързо в своите крайности - най-големият успех, най-агресивното мнение, най-драматичната прогноза.

Но в инвестициите има допълнителна асиметрия.

Хората активно търсят положителните крайности. Искат да разберат как някой е направил 500%, защото вярват, че от победителя могат да научат как и те да спечелят.

Негативните крайности получават много по-малко внимание.

Видео със заглавие „Как загубих 80%, защото нямах процес“ рядко ще се разпространи колкото „Как открих следващата Nvidia“.

А точно в първото вероятно се съдържа повече полезна информация.

Двата кораба

Има древна история, разказана от Цицерон за философа Диагор от Мелос.

В храм на остров Самотраки му показали оброчни изображения на моряци, които били застигнати от бури, помолили се на боговете и били спасени.

Това трябвало да бъде доказателство за силата на молитвата.

Диагор отговорил:

„Виждам тези, които са спасени. Но къде са изображенията на онези, които са се молили и са се удавили?“

Спасеният моряк може да разкаже какво е направил.

Удавеният не може да обясни, че е направил същото.

Точно това се случва и при избора на акции.

Инвеститорът, който е концентрирал портфейла си в пет рискови компании и е уцелил една огромна печалба, може години наред да разказва историята си.

Друг инвеститор може да е използвал почти същата логика, същата концентрация и същата увереност, но компаниите му да са реализирали по 80-90% спад и той все още да ги държи.

Неговата инвестиционна философия никога няма да се превърне във видео.

Той просто ще изчезне.

Измамникът с безпогрешните прогнози

Съществува известна история за финансов измамник, който събира адресите на хиляди заможни хора.

На половината изпраща прогноза, че пазарът ще се повиши. На другата половина, че ще падне.

След месеца запазва само хората, които са получили правилната прогноза. Разделя ги отново на две и повтаря процеса.

След дванайсет последователни кръга остава малка група, която е получила дванайсет абсолютно точни прогнози.

За тези хора изпращачът изглежда като инвестиционен гений.

Те не знаят за хилядите грешни писма.

Когато накрая им предлага да управлява парите им, част от тях с готовност приемат.

Тази история е широко използвана като математическа илюстрация на т.н. survivorship bias и измамното селектиране на резултати. Но логиката ѝ е реална.

В социалните мрежи не е необходимо някой съзнателно да изпраща различни прогнози.

Милиони хора едновременно правят различни залози.

След време алгоритъмът просто ни показва онези, които са познали.

Къде са останалите акции?

Представете си 10 000 инвеститори, всеки от които избира по пет „революционни“ компании.

Някои купуват облачен софтуер. Други, биотехнологии, електромобили, космически компании или изкуствен интелект.

Повечето портфейли ще бъдат посредствени или губещи.

Но статистически малка група ще улучи няколко огромни победителя. Точно тези хора ще изглеждат като визионери.

Ще обяснят успеха си чрез качеството на мениджмънта, размера на пазара, иновацията и собствената си способност да мислят дългосрочно и да подбират акции.

Историите им могат да бъдат напълно логични.

Но логичната история след резултата не доказва, че резултатът е бил предвидим предварително.

Изследванията на препоръки в социалните мрежи показват подобен модел - онлайн публикациите могат да провокират сделки и краткосрочно внимание, без да помагат на последователите да идентифицират портфейли с по-добро бъдещо представяне.

Изследване върху финансови препоръки в Reddit също открива краткосрочен положителен ефект, но отрицателна дългосрочна доходност и неблагоприятно съотношение риск–възвръщаемост.

Неизказаното съдържа повече информация

Когато някой покаже печелившата си акция, най-важните въпроси често са свързани с това, което не показва:

• Колко други акции е избрал?
• Колко от тях са загубили?
• Колко големи са били позициите?
• Колко риск е поел?
• Колко пъти е сменил тезата си?
• Колко хора са следвали същия подход и са се провалили?
• Какво е премахнато от историята?

Неизказаното обикновено съдържа повече информация от казаното.

Печелившата позиция ви показва един резултат.

Мълчанието около останалите позиции ви показва процеса на селекция.

Как професионалистът търси невидимите

Професионалният инвеститор знае, че survivorship bias (б.а. склонността ни да обръщаме внимание на победителите) не се преодолява само като бъде разпознат.

Той трябва съзнателно да бъде отстранен от самия процес на анализ.

Затова професионалистът рядко ще изгражда инвестиционната си философия и практика върху чужди публични успехи. Причината е проста…

Почти никой не може или не иска да разкрие целия си процес.

Виждате печелившата акция, но не и всички останали идеи. Виждате крайната доходност, но не и пълната последователност от решения.

Не знаете какъв е бил размерът на позицията, какъв риск е бил поет, какви други позиции са загубили, колко пъти тезата е била променяна и кои прогнози са били изтрити или забравени.

Без всички тези данни не анализирате процес.

Анализирате внимателно подбрани факти и история.

И колкото по-непълен е достъпът до информацията, толкова по-голяма е вероятността публично показаните примери да са cherry-picked - избрани именно защото са сработили.

Професионалистът не приема това автоматично за измама. Но и не го приема за доказателство. Всъщност, на професионалистът не е чуждо знанието, че инвеститорите са преди всичко хора.

Той знае, че човек може напълно искрено да помни победителите си по-добре от губещите, да преувеличава ролята на умението и да пренаписва логиката на решението след резултата.

Затова вместо да копира чужди истории, професионалният инвеститор се фокусира върху изграждането на собствен проверим процес.

Процес, при който всяко правило може да бъде формулирано предварително, тествано върху достатъчно голяма извадка (от време, брой компании, различни пазари и активи) и оценено спрямо цялото разпределение на резултатите, а не само спрямо най-добрите сделки.

Този процес включва няколко ключови елемента:

1. Използва се база данни, която включва НЕ САМО днешните успешни компании, но и фалиралите, делистнатите, придобитите и изчезналите.
   
   В противен случай стратегията се тества върху изкуствен свят, от който губещите вече са били премахнати (б.а. отговорът на Диагор).
   
   
2. Правилата се прилагат към цела предварително определена инвестиционна вселена, а не само към компании, които вече знаем, че са се представили добре.
   
   Често това изисква достъп до платени масиви от исторически данни, които повечето хора пренебрегват, защото обработката им изисква допълнително знания, време и пари.
   
   
3. Резултатите се разглеждат като дистрибуция

• процент печеливши сделки
• средна печалба
• средна загуба
• профит фактор (колко печалба средно носи всяка сделка, различно от средна печалба)
• най-лоши серии
• максимален спад
• зависимост от няколко редки победителя/губещи
• представяне в различни пазарни режими (едно е в период на нулеви лихви, нисък петрол и мирни времена и съвсем друго в условията на протекционизъм, високи бюджетни дефицити и геополитически конфликти)
  
  

4. Проверява се какво се случва, ако най-добрите няколко сделки бъдат премахнати
   
   Ако цялата стратегия се разпада без един или два огромни победителя, това не я прави непременно лоша, но показва, че резултатът е силно зависим от положителни екстремуми, а положителните екстремуми са свързани често с определени много благоприятни периоди.
   
   
5. Процесът се тества извън извадката от данни - върху периоди, пазари или компании, които не са използвани при създаването на правилата. Така се намалява рискът стратегията просто да е нагласена към миналото.
   
   
6. Всички решения се архивират предварително.
   
   Записват се тезата, правилата, очакваната стойност, размерът на риска и условията за изход. Така след време не е възможно губещите идеи да бъдат изтрити, а печелившите да бъдат представени като очевидни.

 

Професионалното правило

Не оценявайте една инвестиционна идея по най-добрия ѝ резултат, защото резултатите лъжат, както вече може би сте прочели в предната статия.

Не оценявайте инвеститор по една препоръчана акция, която е поскъпнала десет пъти.

И не приемайте публичния успех за доказателство, ако не виждате всички решения, всички загуби и целия поет риск.

Професионалният инвеститор не търси впечатляващи истории. Той търси подход, който може да бъде проверен и причислен за устойчив в различни пазарни условия.

Затова изгражда ясни правила, прилага ги към цял предварително определен набор от компании (активи) и включва и онези, които са фалирали, били са делистнати от индекса/борсата или просто са се представили зле.

След това гледа не само победителите, а всички резултати:

• Колко често подходът печели?

• Колко губи, когато не работи?

• Колко зависи от една или две изключителни акции?

• Как се държи в различни пазарни условия?

• И работи ли и върху данни, които не са използвани при създаването му?

И накрая, професионалистът не пита:

„Кой е познал?“

А..

„Кои правила са създали положително очакване върху цялата дистрибуция от възможни резултати?“

или казано на по-прост език…

„Кои правила печелят устойчиво, когато ги приложим много пъти, а не само в няколко успешни случая?“

Това е съществената разлика.

Начинаещият изучава историите на победителите.

Професионалистът изгражда процес, който включва победителите, губещите и връзките между всички резултати.

Една печеливша акция може да е късмет. Една силна година също може да е късмет, ако е част от изключително благоприятен пазарен период.

Но процес, който е показал положителни резултати в стотици или хиляди сделки, през различни периоди, пазари и пазарни режими, е много по-трудно да бъде обяснен само със случайност.

Той може да спре да работи.

Но ако е бил изграден и тестван правилно, причината няма да е, че досега просто е бил в късметлива серия.

Устойчивият инвестиционен процес трябва да издържа и когато в анализа включим губещите, провалените идеи и корабите, които никога не са стигнали до пристанището, защото никога не знаем кога следващата буря ще бъде по-свирепа от всички, за които оцелелите са успели да разкажат.