Една от най-разпространените идеи във финансите е, че пазарът се движи напълно случайно и не може да бъде предвиден – т.н. теория „Random walk“.

Тази пазарна философия може да бъде сведена до три твърдения:

1.     Днешното движение не ви казва нищо за утрешното.

2.     Цената вече отразява наличната информация.

3.     Ако някой можеше систематично да предвижда движенията, останалите участници бързо щяха да копират подхода му и предимството да изчезне.

Тези твърдения звучат логично.

И донякъде са верни, но с редица условности. А тези условности са достатъчни, за да могат да се прави екстра доходност с по-малко риск.

Да, пазарите са изключително трудни за предвиждане. Да, огромна част от краткосрочните движения са шум. Да, никой не може надеждно да знае къде ще бъде S&P 500 следващия вторник или какво ще направи златото след публикуването на следващите данни за инфлацията.

Има обаче едно голямо НО…

От всичко това не следва, че движенията на цените са напълно независими едно от друго...а това променя всичко!

Защото ако бяха, една от най-добре документираните закономерности във финансите не би трябвало да съществува:

Трендът.

Силното има склонност да остане силно

Интуитивно инвеститорите често мислят точно обратното.

Акция е поскъпнала с 50% за 1 месец и инвеститорът си казва:

„Вече е прекалено скъпа. Трябва да падне всеки момент. Това не е устойчиво.“

Друга, която вече е загубила 50% предизвиква следните мисли:

„Вече е прекалено евтина. Това е добра компания. Колко ли пък още да пада...Сега е на "промоция"!“

И в двата случая предполагаме някаква невидима сила, която трябва да върне цената обратно в някакви „нормални“ рамки.

И да, понякога това действително се случва, но достатъчно често се случва точно обратното и то със много силно движение.

Акцията, която е поскъпнала 50% за един месец, продължава да поскъпва с още 50% през следващия.

А тази, която е паднала с 50%, продължава да пада и през следващия месец. Свойството ценовото движение да продължи се нарича още и моментум (инерция).

 

Още през 1993 г. Narasimhan Jegadeesh и Sheridan Titman публикуват едно от най-известните изследвания върху т.н. моментум (инерция) в цената.

Те показват, че стратегии, които купуват акциите с най-силно представяне през предходните месеци и продават слабите, генерират значима положителна доходност през следващите 3 до 12 месеца – 1% по-висока доходност месечно!

Това е неудобен резултат за идеята, че вчерашното движение няма абсолютно никакво отношение към утрешното, но става още по-интересно.

 

Не е само при акциите

Може би т.н. моментум е някаква особеност само на американските акции?

През 2012 г. Tobias Moskowitz, Yao Hua Ooi и Lasse Pedersen изследват 58 ликвидни фючърсни пазара.

В тях има борсови индекси, държавни облигации, валути и суровини.

Резултатът е повече от ясен:

Ако даден пазар се е движил силно в една посока, често е продължавал да се движи в същата посока още известно време.

Този ефект се вижда в почти всички изследвани пазари, а стратегия, която следва подобни трендове едновременно в много различни активи, е носила средно около 1% допълнителна месечна доходност за изследвания период. Особено добре се е представяла, когато пазарите са правели големи и продължителни движения.

Други изследователи разширяват анализа още по-назад във времето.

Lempérière и съавтори намират положителен ефект от следването на тренда при акции, облигации, валути и суровини с данни достигащи чак до XIX век.

Това вече трудно може да бъде обяснено като една случайно открита аномалия в акции на S&P 500.

В различни държави. В различни векове. В различни класове активи. Като дори при съвършено различни икономически режими пазарите демонстрират склонност трендовете да продължават!

 

Ако пазарът беше напълно случаен, това не би трябвало да работи

Тук трябва да сме много прецизни. Това не доказва, че можем да предвиждаме пазарите със сигурност.

Не можем.

Моментумът не означава, че „Ако днес пазарът е нагоре, утре със сигурност ще бъде нагоре.“

Това би било абсурдно. Означава нещо много по-интересно:

Разпределението на бъдещите резултати може леко да се променя в зависимост от това какво се е случило преди.

Казано на прост език...

Това, че дадена акция е била най-бързорастящата в пазара за последните 12 месеца не означава, че вероятността за ръст в следващите месеци става 100%, но може да стане 60% или 70% вместо 50%. И в допълнение средната печеливша сделка може да стане в пъти по-голяма от средната губеща.

И когато това малко статистическо предимство се приложи към стотици сделки, много пазари и десетилетия, резултатът може да стане значим.

Както казваме в България: „Капка по капка, вир става.“

Това е фундаменталната разлика между професионалното систематично инвестиране и прогнозирането.

Не казвате:

„Знам какво ще стане – златото ще отиде на $10 000 до 2030, защото всички централни банки купуват.“

Казвате:

„Когато се появят определени условия, вероятностите се изместват леко в моя полза.“

 

Защо изобщо трендовете съществуват?

"Ако всички участници са рационални и всяка информация мигновено се отразява в цената, трендовете би трябвало бързо да изчезнат относително бързо. Нали така?"

Това казва теорията. Само че реалният пазар не е населен от безкрайно бързи роботи с еднаква информация, еднакви ограничения и еднакви цели.

Той е населен от хора и институции, а хората реагират бавно. Институциите също.

Представете си, че перспективите пред дадена компания внезапно се подобрят. Един хедж фонд може да го забележи веднага. Голям пенсионен фонд може да има инвестиционен комитет, който ще заседава след две седмици. Друг фонд трябва първо да намали друга позиция.

ETF може да получи нови капитали едва след като инвеститорите видят по-доброто представяне, а индивидуалният инвеститор може да забележи историята чак след шест месеца, когато тя вече се разнесе по всички медии.

Новата информация не води до смяна на поведението на всички участници едновременно. Тя се разпространява поетапно докато стане консенсус сред по-голямата част от пазара.

Федералният резерв например е публикувал изследвания, откриващи подреакция на цените към новини. И точно тази подреакция е един от възможните двигатели на инерцията (моментума).

 

После идва тълпата

В началото малцина вярват в новия тренд. Цената започва да расте бързо. После резултатите започват да потвърждават историята. Други инвеститори се включват. Медиите започват да говорят за нея. Фондовете, които са пропуснали движението, започват да изостават от т.н. бенчмарк. Техните клиенти питат защо не притежават победителя (пр. Nvidia). И въпреки, че портфолио мениджърът може все още да е скептичен, ако всички конкуренти притежават даден актив и той продължава да расте, цената да не го притежаваш става все по-голяма.

И с всичко това, постепенно фундаменталното движение се превръща и в поведенческо движение. А точно тук трендът може да започне да се самоподсилва.

 

Пазарите са рефлексивни

Джордж Сорос популяризира една особено важна идея - рефлексивността.

В класическия пазарен модел, който е използван от Беджамин Греъм, а след това подобрен от Уорън Бъфет, фундаментите определят цената:

добър бизнес → по-високи печалби → по-висока цена на акцията

Но на финансовите пазари връзката понякога работи и наобратно:

по-високата цена може да подобри самите фундаменти.

Представете си бързо растяща технологична компания. Акциите ѝ поскъпват силно. По-високата пазарна капитализация позволява на компанията да набира капитал при по-добри условия. Може да използва собствените си акции за придобивания (б.а. това прави Google след IPO-то си). С бонусите, които компанията раздава в акции, тя става по-привлекателна за служителите. Компанията привлича по-добри хора. Получава повече медийно внимание. Клиентите и партньорите започват да я приемат като бъдещ победител.

Всичко това може действително да подобри бизнеса.

И така получаваме:

по-добра история → по-висока цена → по-добри условия за бизнеса → още по-добра история → още по-висока цена.

Това е положителна обратна връзка, но работи и надолу.

 

Как падаща цена може да влоши реалността

Представете си компания, чиято акция пада. Пазарната ѝ капитализация намалява. Изключват я от индекса и фондовете (ЕТФ-ите) трябва да я продадат. Цената пада още. Финансирането става по-трудно. Кредиторите започват да искат по-висока доходност, защото рисковете пред компанията нарастват.

Служители, които са получавали значителна част от възнаграждението си в акции, започват да напускат. Доставчици и клиенти стават по-предпазливи. Компанията намалява инвестициите. Резултатите се влошават. Това оправдава част от първоначалния спад и може да предизвика нов.

Цена и фундамент започват да си влияят взаимно.

 

Затова пазарът не е просто машина, която пасивно „открива справедливата стойност“. Понякога самото движение променя системата, която уж трябва само да измерва.

 

Днес рефлексивността е и механична

Това вече не е само въпрос на психология.

Много съвременни финансови продукти имат предварително зададени правила, които ги принуждават да търгуват в отговор на движение на пазара.

Един от най-чистите примери са leveraged ETF-ите. За да поддържат постоянна дневна експозиция, те трябва да ребалансират дневно. Когато базовият актив расте, leveraged long ETF трябва да увеличи експозицията си. Тоест купува след ръста.

Когато активът пада, трябва да продаде. Тоест продава след спада.

Банката за международни разплащания (BIS) показва, че подобни механизми могат да усилват ценовите движения в ETF-доминирани пазари.

През началото на 2026 г. видяхме особено ясен пример при среброто. След огромен ръст през 2025 г. и началото на 2026 г. среброто се срина с около 30% само за ден. BIS посочва комбинация от leveraged ETF ребалансирания, ликвидации породени от липса на обезпечение (т.н. margin calls) и систематично намаляване на позиции от ETF-и като фактори, които са усилили движението.

Това е рефлексивност в почти механичен вид:

цена надолу → принудителна продажба → още по-ниска цена → още margin calls → още продажба.

 

Заемният капитал прави трендовете по-силни

Търговията със заемен капитал (левъридж) е друг мощен усилвател.

Докато цените растат, той изглежда прекрасен. Активите поскъпват. Стойността на обезпечението расте. Може да бъде поет още заемен капитал. Следват още покупки.

Но процесът работи и обратно. При спад стойността на обезпечението на кредита намалява. Идват т.н. искания за повече обезпечение (margin calls).

При липса на капитал инвеститорите трябва да продават на момента. Продажбата натиска цената. Следват нови margin calls.

Съвсем пресен пример видяхме през 2026 г. в Южна Корея. След огромен ръст, воден от AI и полупроводниковите компании, все повече инвеститори влизат с заемни средства и продукти с увеличена експозиция. Когато посоката се обръща, същата механика започва да работи наобратно: спадът води до искания за допълнително обезпечение, принудителни продажби и още спад. В най-тежките дни KOSPI загуби над 10% за една сесия, а стотици хиляди маржин сметки бяха принудително ликвидирани.

Това е рефлексивността в действие: ръстът създава ново търсене, а спадът - нови продажби. Понякога цената не просто отразява фундаментите, а сама създава условията движението да се ускори и в двете посоки.

Моделът на Thurner, Farmer и Geanakoplos показва как заемането на прекалено много пари за инвестиции и принудителните продажби при загуби могат сами да усилят пазарните спадове.

Когато цените тръгнат надолу, някои инвеститори са принудени да продават, това натиска цените още повече и води до нови продажби. Така се създава верижна реакция, при която големите движения стават по-чести, а периодите на силни колебания се струпват един след друг.

Европейската централна банка също е изследвала как дериватите и принудителните ликвидации могат да усилват неблагоприятни движения през свързаните позиции на различни участници.

Тоест понякога трендът съществува не просто защото инвеститорите вярват в него.

Самата финансова инфраструктура може да го усили.

И това не важи само при спадовете

Важно е да не свързваме рефлексивността само с кризите.

Тя работи прекрасно и нагоре.

Цената расте. Моментум стратегиите купуват. Фондът показва по-добри резултати. Към него влизат нови капитали. Той трябва да инвестира новите пари. Следват още покупки.

Компания влиза в голям индекс. Пасивните фондове, които следват индекса, трябва да я притежават. По-висока цена подобрява достъпа ѝ до капитал.Историята става още по-популярна.

Това е една от причините тенденциите понякога да продължават много по-дълго, отколкото фундаменталният инвеститор очаква.

И също защо фразата „Вече прекалено много е поскъпнало“, сама по себе си е слаб аргумент за продажба.

 

Оттук идва и следването на тренда (т.н. trend following)

Системите, които следват тренда не се опитват непременно да обяснят защо трендът съществува.

Това е една от силните им страни.

Системата просто пита:

Има ли устойчиво движение?

Ако има тя просто участва.

Ако то приключи тя излиза или сменя посоката.

Няма нужда да знаете дали златото расте заради инфлация, централни банки, геополитиката или защото някой фонд бърза да купи. Няма нужда да сте най-добрият експерт по японската парична политика, за да участвате в силно движение на йената. Няма нужда да знаете точната справедлива стойност на петрола.

Достатъчно е да имате правила, които разпознават поведението на цената и управляват риска. И точно затова принципите за следването на тренда и инерцията могат да бъдат използвани върху толкова различни пазари.

 

Paul Mulvaney - трендът няма предпочитан пазар

Хедж фонд мениджърът Paul Mulvaney, за който ви разказах в миналите статии, е добър реален пример.

Неговият фонд прилага 100% систематична дългосрочна стратегия за следване на трендове от 1999 г. и търгува глобално приблизително 45 пазара - от земеделски суровини, енергия, метали, валути, лихвени инструменти и борсови индекси.

Стратегията му не казва, че „Американските акции винаги растат.“

Не казва, че „Златото е добра инвестиция.“

Не казва, че „Доларът ще се обезцени.“ заради политиката на Тръмп.

Тя се опитва да извлича доходност от продължителни ценови движения независимо от пазара и посоката им.

Последните години показват колко различно може да изглежда подобен източник на доходност, който управлява милиарди.

Според AutumnGold програмата на Mulvaney реализира около +89.5% през 2022 г., +51.2% през 2023 г. и +83.0% през 2024 г. След това през 2025 г. губи около 9.9%, включително изключително тежък спад през пролетта, а през първата половина на 2026 г. отново е около +77%.

Но има една причина да използвам този пример с огромна предпазливост.

Стратегията е изключително агресивна.

Историческият ѝ спад достига над 60%, а само през април 2025 г. загубата е над 40%.

Това, което споделям не означава, че това е стратегия, която трябва да купите.

Аргументът е различен:

„Ето реален пример, че един напълно различен процес може да създава доходност на пазари, които нямат почти нищо общо помежду си и едновременно да побеждава по доходност S&P500.“

Памукът не знае какво прави Nasdaq. Японската йена няма бизнес модел като Nvidia. Държавните облигации не произвеждат кафе. И въпреки това трендове в цената се наблюдават във всички тях по различни причини.

 

Значи ли това, че можем да бием пазара?

Да! Но трябва да внимаваме какво разбираме под „можем“.

Пазарът може да бъде победен на ниво доходност. Това не означава, че вие непременно ще го победите. Това не означава, че една стратегия ще превъзхожда пазара всяка година. И със сигурност не означава, че е лесно.

Инерцията (моментум) е едно от най-добре документираните явления във финансовата литература, но има периоди, в които не работи.

Следването на тренда може да бъде трудно, особено когато има резки обръщания на цената от свръх позициониране в едната посока. Или когато много малко компании са отговорни за ръста в пазара.

Инвестирането в стойностни компании като стратегия може да изостава от индекса с години.

Стратегиите залагащи на къси продажби могат да страдат жестоко при силен възходящ пазар.

Една статистическа закономерност не е машина за сигурна печалба.

Тя е статистическо предимство (т.н. edge, alpha).

И това предимство означава на прост език, че при достатъчно много повторения имате малко по-добро разпределение на резултатите от случайното. А това е много важно за високата доходност и устойчивостта.

 

Защо т.н. статистическо предимство не изчезва веднага?

Тук идва логичният въпрос.

Ако всички знаят за momentum и трендовете, защо той още съществува?

Защото не всяко предимство е лесно за бъде използвано на максимум докато се изтощи и вече не работи (т.н. арбитраж).

Някои стратегии изискват да издържите дълги периоди на слаба доходност. Други имат големи спадове.

Някои изглеждат психологически абсурдни. Купувате нещо, което вече много е поскъпнало. Продавате нещо след голям спад.

Държите стратегия, която две години губи, докато S&P 500 прави нови върхове.

За много инвеститори, които гледат всеки ден портфолиото си, това е непоносимо.

Освен това институционалните инвеститори имат свои ограничения.

Benchmarks. Инвестиционни комитети. Лимити за поет риск. Риск да си изгубят работата си и инвеститорите си. Регулаторни ограничения. Ограничения свързани с ликвидността.

Всички тези неща могат да позволят една аномалия да съществува много по-дълго, отколкото би предположил един идеализиран модел.

Пазарът може да бъде сравнително ефективен и въпреки това да съдържа устойчиви статистически неефективности, които носят печалби години наред.

 

Да знаеш за momentum не означава да имаш momentum стратегия

Това е може би най-важното практично разграничение.

Всеки може да прочете, че „Победителите имат склонност да продължават да печелят.“, но как точно определяте победител?

Акция, която се е представила много силно в последните три месеца? Шест? Дванадесет?

Спрямо собствената му история или спрямо останалите активи?

Кога купувате? Колко? Как управлявате волатилността? Кога излизате?

Какво правите, когато всички позиции едновременно сменят посоката?

Как контролирате корелацията?

Какво правите след шест поредни губещи сделки?

Точно тук теорията се превръща в инвестиционна стратегия. А стратегията трябва да бъде достатъчно прецизна, за да може двама различни души да приложат правилата и да получат почти еднакво решение.

Това е огромното предимство на систематичния подход.

Не е нужно всяка сутрин да решавате как се чувствате спрямо пазара. Имате процес.

 

Пазарът има и друга памет

Моментумът не е единственото доказателство, че пазарът не е просто последователност от независими хвърляния на монета.

Волатилността също има памет.

Голямото движение има склонност да бъде последвано от други големи движения. Спокойните периоди често се групират. Бурните периоди също.

Това се нарича клъстер на волатилността (volatility clustering). И отново има логично обяснение.

След голям пазарен шок никой не разбира моментално какви ще са последиците. Всеки се услушва и търси информация.

Позициите се променят. Позициите със заемен капитал се намаляват (продажби). Риск моделите се адаптират. Инвеститорите реагират.

Тоест самият шок променя средата, в която ще се случи следващото движение. Пазарът носи следите от вчера.

 

Какво трябва да направи индивидуалният инвеститор?

Няма нужда утре да започнете да търгувате фючърси върху какао и японски облигации.

Урокът е много по-прост.

 

1. Спрете автоматично да приемате:

„Поскъпна много → трябва да падне.“

и

„Падна много → трябва да се върне.“

И двете могат да бъдат верни в конкретна ситуация, но нито едното не е пазарен закон.

2. Започнете да мислите в термини на вероятности и повторяем процес, а не единични прогнози.

Не: „Nvidia ще поскъпне заради новия си чип.“

А: „Има ли набор от правила, който, приложен стотици пъти, исторически дава положително очакване?“

3. Ако искате да използвате доказани пазарни ефекти като momentum, следване на тренда или mean reversion, най-лесният начин да избегнете собствените си емоции е правилата да бъдат предварително дефинирани.

Защото статистическото предимство без дисциплина много лесно се превръща обратно в случайност.

 

Професионалното правило

Пазарът не е напълно случаен, но не е и лесно предвидим. Това са две много различни твърдения.

Професионалният инвеститор не се опитва да познае всяко следващо движение. Той търси повтаряеми закономерности, които леко изместват разпределението на резултатите в негова полза.

Momentum, следване на тренда, Mean reversion, инвестиране в стойност, други структурни и поведенчески ефекти….

Нито един от тях не работи постоянно. Нито един не гарантира следващата сделка.

Но ако даден ефект има икономическа или поведенческа причина да съществува, наблюдаван е върху различни пазари и различни периоди и може да бъде превърнат в ясни правила, тогава вече не говорим за предсказване.

Говорим за статистическо предимство.

И точно тук се намира разликата между професионалния процес и инвестиционната история.

Историята казва: „Знам какво ще стане.“

Процесът казва: „Не знам какво ще стане този път, но знам как ще действам, когато определени условия се повторят.“

Ако пазарите бяха напълно случайни, систематичният подход в следването на тренда не би трябвало да показва една и съща фундаментална закономерност при акции, облигации, валути и суровини през различни периоди от историята. Данните обаче я показват.

На финал от тази дълга статия запомнете едно:

Професионалният инвеститор не търси сигурност. Той търси малко, повторяемо предимство - и процес, който му позволява да го използва достатъчно дълго.

 

С Уважение,

Мирослав Запорожанов

Портфолио мениджър

 

П.П. Ако търсиш готови систематични стратегии, които да следваш, виж TraderPRO - над 300 инвеститори вече ги следват. 

Ако искаш лична инвестиционна стратегия, изградена според твоя капитал, цели и отношение към риска, виж повече тук или запази 15 минутно демо - вече сме помогнали на над 200 инвеститори. 

А ако предпочиташ професионално управляван борсово търгуван инвестиционен продукт, който можеш да закупиш и продадеш по всяко време през Interactive Brokers, разгледай InvestPRO Dynamic Alpha