“Губиш пари само ако затвориш позициите. Ако чакаш достатъчно, почти винаги ще си на печалба. Не затваряй позиции, а чакай. Но се подготви, че ще има колебания и още спадове, докато един ден цената не се върне над твоя вход.”

Много хора, които инвестират непрофесионално, дават точно този съвет. Напоследък, при силните движения в среброто и други активи, се среща още по-често.

В следващите редове ще обясня защо тази логика е толкова опасна. И защо професионален инвеститор никога няма да ви я даде.

Това мислене не само завършва зле. То ви прави слаб инвеститор и ви отдалечава от финансовите ви цели.

1. „Бил съм на загуба и съм чакал. Накрая винаги съм излизал на плюс“

Това е класическият survivorship bias – човек вижда само оцелелите победители, а игнорира огромния брой губещи позиции, които никога не се връщат.

Фактът, че в миналото сте чакали и някои позиции са излезли на плюс, не доказва, че това винаги ще работи. Може да сте държали добрите изключения - Tesla, Meta, Apple, Nvidia, Amazon.

Но ако сте купили Intel, General Electric, Alibaba, акции на златодобивни компании или уранови компании в определен момент, щяхте и днес да сте под нулата. И това въпреки положителните прогнози в момента на покупката.

Почти всеки инвеститор рано или късно купува актива точно когато фундаментът изглежда най-добър. Но точно тогава често идва и върхът. После следват години на спад. Понякога възстановяване няма.

Изследване на Morgan Stanley върху 6500 акции за периода 1985–2024 показва, че 54% от акциите никога не се връщат до стария си връх.

При спадове от 95–100% шансът за връщане е около едно към шест, т.е. 5 акции никога не се връщат до върха си. В допълнение около 40% от компаниите имат постоянни спадове от 70% и повече.

Индексите изглеждат стабилни само защото непрекъснато изхвърлят губещите компании.

Важно е и друго - периодът 1985–2024 е най-силният период в историята на пазарите, движен от падащи лихви. В среда на по-високи лихви и по-бързи технологични промени тези проценти вероятно са още по-лоши, тъй като когато лихвите се покачват маржовете на печалба се свиват, а това влошава фундаментите.

2. „Избирам активи със силен фундамент. Няма какво да се обърка“

Това е заблуда. Няма фундамент, който да гарантира бъдещи резултати. Независимо дали говорим за дивидетни компании или други.

Дори Уорън Бъфет редовно продава позиции на загуба, въпреки че ги е считал за отлични бизнеси при покупката.

Примери са IBM и Wells Fargo. Това не са изключения, а нормална част от инвестирането.
Фундаментът е снимка на миналото. Не е прогноза за бъдещето.

Историята е пълна с компании с добри показатели, високи печалби и стабилен паричен поток, които спадат с 70–90% и до момента не са достигнали нов връх. General Electric, Nokia, Sears.

Ако инвеститорите можеха да избират надеждно “сигурни компании”, които винаги се възстановяват:

• фондовете нямаше да изостават от индекса
• нямаше да има нужда от пасивно инвестиране
• 90% от инвеститорите нямаше да губят срещу пазара
• активните мениджъри щяха да печелят постоянно

Реалността е друга.

85–90% от професионалните мениджъри изостават S&P 500 за 10 години.

Какъв е шансът непрофесионален инвеститор да избере по-добре?

3. „Аз мога да чакам“ – най-скъпата реплика в инвестирането

Този аргумент звучи силно, но е подвеждащ. Времето работи за силните активи.
За слабите е мъртъв капитал – години без ръст, докато други активи растат бързо.

Този тип мислене създава най-опасния проблем в портфейла - инвеститорите продават печелившите позиции твърде рано, а държат губещите безкрайно.

Това е гарантирана загуба.

Данните от изследване на проф. Хендрик Бьесембиндер  показва (Do Stocks Outperform Treasury Bills?”, Arizona State University):

• само 4% от акциите носят цялата печалба на пазара
• 58% изостават от едногодишните облигации
• 40% завършват живота си на загуба

Когато продавате победителите (например акции, които са постигнали ръст от 50%) и държите губещите докато те не излязат на 50%, портфейлът ви се пълни с активи, които статистически носят все по-ниска доходност в портфейла ви.

Какво става с времето?

• печелившите позиции с голяма доходност (няколко стотин процента) не са много, но носят по-голямата част или целия ръст
• губещите са много и рядко се възстановяват
• ако режете победителите и чакате губещите, играете на обратно на логиката на пазара

Това води до портфейл, пълен с мъртъв капитал. Малко печалби, много слаби позиции и все по-малка обща доходност.

 

4. Кога да държим акция в спад и кога да я продадем

Да държим акция има смисъл само когато бизнесът остава силен, а спадът е част от нормалната волатилност. Това личи по няколко признака - компанията запазва позицията си в сектора, приходите и печалбите растат, бизнесът не е застрашен от нова технология и останалият пазар също пада. Това е временен спад.

Продажбата е правилният избор, когато компанията губи пазарен дял, растежът спира, маржовете падат или пазарът се покачва, а акцията продължава да изостава. Това са сигнали за структурно отслабване.

Най-големият проблем е, че дребният инвеститор почти никога не разпознава навреме кога обстоятелствата са се променили. Той приема всеки спад за „временен“ и държи позицията твърде дълго. Повечето загуби идват точно от това - актива вече не е силен, но инвеститорът го третира като такъв.

Затова златното правило е просто - ако днес не бихте купили тази акция отново, няма причина да я държите.

Не убеждението ви е важно, а вероятността този актив да бъде сред победителите в следващия пазарен цикъл.

Професионалните инвеститори не чакат „интуицията“ да им подскаже кога нещо се е променило. Те имат фиксиран ритъм на преглед на позициите си - веднъж на тримесечие, след публикуване на отчетите, и веднъж годишно за по-дълбок анализ.

Това намалява грешките и премахва емоциите.

Какво правят на тримесечно ревю:

• преглеждат приходите, печалбите и маржовете

• проверяват дали компанията губи или печели пазарен дял

• следят сигналите за технологични промени

• сравняват растежа с този на конкурентите

• гледат реакцията на пазара към новите данни

• задават основния въпрос: тезата за покупка още ли е валидна?
  

Ако нещо се е обърнало в тези показатели, позицията се намалява или затваря.
Няма привързаност, няма „ще почакам още малко“.

Тримесечният преглед работи, защото дава структура.

Дребният инвеститор обикновено прави обратното – гледа позицията едва когато падне силно и тогава вече е късно. Професионалистите действат преди проблемите да станат очевидни и изпреварват дребните инвеститори като продават преди тях, след което инвеститират в новите победители също преди тях.

 

5. „Златото и среброто няма да изчезнат, значи ще се върнат нагоре в някакъв момент“ – полуистина

Златото и среброто няма да изчезнат, но това не ги прави добра инвестиция винаги и на всяка цена.

Търсенето е само един фактор. Цената се влияе от алтернативната доходност, икономически цикли, лихви, технология и пропуснати ползи.

Историята е безкомпримисна

Злато:

• 1980–2001: 21 години без печалба, реално -50%
• 2011–2018: 7 години без ръст
• 2020–2023: 3 години без доходност, докато акции и крипто растат силно
  
  

Сребро:

• 1980–2004: 24 години без движение
• 2011–2020: 9 години слаб резултат
• 2020–2024: волатилност, но без ясен тренд
  
  

Среброто прекарва повече време в застой, отколкото в растеж. Растежът исторически е концентриран в периоди от около 2-3 години. Последният ръст при среброто започна през 2022.

Фактът, че даден актив няма да изчезне, не значи, че е добра инвестиция във всеки момент. Цената и стратегическата му роля в портфейла са от основно значение, за да има принос. В противен случай се увеличава риска, но не и правопропорционално на очакваната доходност.  

Заместители и технологични промени

Дори и търсенето да е силно днес, индустрията:

• намалява съдържанието на сребро
• замества го с мед, алуминий, графен
• оптимизира разходите при висока цена

Инвеститорите често смятат, че ако един метал е важен за икономиката, той е „незаменим“. Това не е вярно. Историята показва, че при достатъчно висока цена и достатъчно време индустрията винаги намира начин да намали употребата или да премине към алтернативи.

Най-яркият пример е алуминият. В края на XIX век той е бил по-скъп от златото и се е смятал за „метал на бъдещето“, който няма как да бъде заменен. Но модерните технологии рязко намаляват цената му, а масовото му навлизане измества стомана, мед и други метали в стотици приложения.

Днес същият процес се наблюдава навсякъде - в електрониката, автомобилната индустрия, енергетиката и дори в соларните панели материалите постоянно се оптимизират, смесват и заменят. Няма метал, който да е имунизиран. Всяко търсене е чувствително към цена, а когато цената стане достатъчно висока, бизнесът намира друг вариант — по-евтин, по-лек или по-ефективен.

Реалната доходност е важна

Металите се представят добре при периоди на отрицателни реални лихви (инфлация>лихвени проценти), обезценяване на валути и инфлационни цикли.

При положителни реални лихви, стабилни валути и силни пазари на акции и крипто металите изостават с години.

Дори ако вярвате, че среброто ще стигне висока цена, чакането може да се окаже най-скъпият елемент.

Пропуснати ползи

Ако среброто реализира ръст от +50% след време, а през този период:

• AI акциите поскъпнат с +300%
• Bitcoin +250%
• Енергийният сектор +200%

Тогава реалната загуба е пропуснатият ръст.

 

Заключение

Няма нищо лошо да харесвате даден актив – злато, сребро, Meta, Tesla или Nvidia.

Но пазарът не възнаграждава вярванията. Възнаграждава управлението на капитала в трудните за актива моменти.

Държането на -50% позиция, защото “няма да изчезне” или "защото е била най-добрата акция за последните 10 години", заключва капитала точно когато има по-добри възможности.

Обикновено това се случва, когато един инвеститор няма добра инвестиционна стратегия, която да е базирана на статистика.

Да чакате слабите си позиции да излязат на печалба и да продавате силните си и много печеливши бързо, е стратегия, която почти винаги води до лош резултат. Само 4% от акциите правят истинския ръст на пазара и това не е по-различно в едно по-широко инвестиционно портфолио.

Всичко останало изисква дисциплина, адаптивност и ясни правила.

Това води естествено към един от най-доказаните подход - систематичните стратегии, използвани от хора като Рей Далио, Джим Симънс и др.

Те разпознават силните активи, режат слабите, следват логика, а не емоция, и държат капитала там, където вероятностите работят за вас. Те са имунизирани от survivorship bias, защото базират стратегията си както на губещите в историята, така и на печелившите (оцелелите).

В крайна сметка успехът не се определя от това в какво вярвате. Определя се от следването на математически изпитани подходи в дълъг период от време, защото историята не се повтаря напълно, но често се римува.

Подходи, които управляват риска когато сбъркате, а това е повече от 40% от времето ако сте професионалист и над 50% ако не сте.

Един от най-добрите начини да печелите на пазарите е да бъдете скромни и да знаете къде сте в хранителната верига. Както и да се образовате постоянно, за всички подходи, които могат да ви дадат стратегическо предимство.

Ако искате да се запознаете с такива подходи може да прочетете статията “Как най-печелившият актив на десетилетието може да ви направи… по-беден” или да направите своето проучване за систематичните стратегии, които TraderPRO.bg предлага.